Аналоговото има ли аналог?

Мит и религия[1][2]. Повтарящи се архетипи, персонажи, истории. Всичко онова въртящо се в кръг. Всичко онова, което се повтаря. И ако се замислим, същинското значение на думата аналог [3][4] възможно ли е да ни показва лексикалната обвързаност между механичните инструменти – създаденото от човека, не притежаващо дигитална структура сътворение и „сходството“ „подобието“ между самите нас хората и това, което сътворяваме преди ерата на дигиталното? А изхождайки от тази позиция възможно ли е ерата на дигиталното да е наша еволюция или е тотална деградация, замаскираща възможността ни да бъдем аналогови, да създаваме онова, което е подобно на нас, онова носещо душа?

Тук не говорим за изкуство, не говорим и за ерата на индустриализацията[5] в световен мащаб. Въпросът е малко по-екзистенциален. Смисълът смисъл ли е вече? Възможно ли е да проглеждаме през наслаганите огледала и стъкла в света, позволявайки на призмата и светлината да ни затвори в собствения си кръговрат. А съществува ли въобще онова, което не бива наблюдавано[6]?

Въпроси без отговор. Стая без ъгли. Всичко е обло, меко и ни обгръща в прегръдката на задушаващият работен стол, направен от човека, за да пасва перфектно на тялото му. И да го превърне в себе си. Да го изсмуче. Столът става човек и човекът-стол. Одухотворяването на обектите.

Онзи ден един приятел ми каза – „Наскоро дадох 2000 лева за ремонт на колата си, отново. А кога съм давал толкова за близък човек? Да го зарадвам, да му купя нещо, да го заведа някъде? Ти давала ли си?“

Изменени ценности, породени от ерата на дигитализацията. Колата е по-важна. Тя ни кара на места. А хората, е тях може да ги замениш с други, нови. И тук въпросът идва – аналоговото има ли аналог? Възможно ли е аналогът да е съвсем виден – с тъч скрийн е по-лесно. По-удобно.

Това е грешката ни. Лесният път никога не е правилен. Точно това сме забравили. Само митовете останаха да ни го напомнят. Но ние не ги четем. Дано поне ги има на аудиокнига.

Изабела Манолова

Докторант в катедра Изкуствознание, НХА, спец.Фотография

[1] Карл Г.Юнг и изследванията му за архетипните образи в човешкото подсъзнание [2] Джоузеф Кемпбъл и изследването му за повтарящите се митове [3] (от англ.ез. analogue/ˈanəlɒɡ/ - andj.not involving or relating to the use of computer technology, as a contrast to a digital counterpart.) [4] Noun – analogue - a person or thing seen as comparable to another. [5] Индустриална революция в 1740г.-1860г. [6] Теория на квантовата физика – обектите в пространството съществуват само защото биват наблюдавани