В търсене на сюжетна органичност във фотоизображението. Влиянието на визуалната реклама върху художествената фотография.

Художествената фотография е течение в изкуството, което използва визуалните методи на въздействие, запечатвайки „на лента“ мига от света около нас. То пряко кореспондира с рекламата и е част от комуникационния канал, свързващ автора с реципиента на изкуство. Рекламата като утилитарно явление има за цел да влияе върху масите. Със своите визуални възможности фотографията влияе върху широк кръг от хора и въздейства, като променя разбиранията за света, формира творчески умения и нагласи, създава естетически възгледи и влияе върху емоциите на личността. Надгражда емоционалната интелигентност и формира изкуството в съответната историческа епоха. 

Художествената визуализация е важна за рекламното послание и от своя страна създава възможност за раждане на фотографии с високо ниво на художествена стойност. 

Обект на внимание е на настоящия доклад е тезата, че колкото повече художествен елемент има в едно рекламно послание, толкова повече влияние има то върху публиката.

Изследванията по този въпрос в България са малко. Има проучвания, които обаче са спорадични и касаят или едната или другата част от темата на изследването. По-голям е дялът на изследванията върху визуалната реклама, предвид фактът, че това е част от икономическите науки и има значение за създаването на бранд, за осигуряване на маркетингови планове и постигане на финансови и социални резултати. Но дори и там, рядко се търсят художествените качества на рекламата, които корелират с направлението художествена фотография.

Именно това стана причина да се заема с настоящата тема и да направя научно проследяване, анализ и осмисляне на влиянието на визуалната реклама върху художествената фотография. Темата сама по себе си е трудна, защото проследява процес, при който рекламата влияе на фотографията и съответно фотографията - на рекламата.

Безспорен е фактът, че през последните години рекламата играе огромна роля в социалния живот и личността е буквално „облъчена“ от рекламни въздействия по телевизия, социални мрежи, рекламни брошури и билбордове. Въздействието върху личността граничи с натиск върху психиката, като в по-голяма част от случаите използваните визуални изображения са лишени от художествена и естетическа стойност. Това създава огромен проблем в социалния живот и в развитието на личността, като подменя качествения художествен продукт с пошли, грозни и неестетически рекламни въздействия. Това влияе на интелектуалното ниво на човека и нацията, като понижава интелектуалните способности и влошава естетиката на живота. Вниманието към детайла в миналото е по-голям и има много примери за утилитарни продукти, които са с висока художествена стойност, което е отразено и в художествените снимки от миналия век. 

Осъзнавайки фактът, че изследванията за влиянието на визуалната реклама върху художествената фотография са изключително малко, а сама по себе си темата е важна от изкуствоведска гледна точка, съм се заела с тема с твърдото убеждение, че художествената фотография трябва да заеме подобаващо място във визуалната реклама и да привнесе добавена стойност към нейните качества.

Макар и пожелателно като цел, това изследване би допринесло за разбирането на факта, че изкуството е сакрално важно за културната идентификация на личността и нацията и образците на визуална реклама трябва да се стремят да притежават високо художествено и естетическо качество в името на ценността обществото да възпита своето културно осъзнато бъдеще.

Важна част от моето изследване е течението „environmental portrait“ върху методите на композиция на фотографското изображение. Студийната рамка е традиционна за развитието на фотографското изкуство, но през 70-те години на XX век в Америка тя бива разрушена от работата на фотографите Арнолд Нюмън и Ани Лейбовиц.

 Известните личности на XX в. биват изведени от стерилността на студиото, а живота им бива отразен в рамките на ежедневието им  – на работно място и в творческото пространство, в което те създават изкуството си. Основоположници на това течение са авторите Арнолд Нюман и Ани Лейбовиц – едни от най-влиятелните и запомнящи се имена във фотографията в Америка.

Арнолд Абнър Нюман (3 март 1918 г. – 6 юни 2006 г.) е американски фотограф, известен със своите „екологични портрети“ на артисти и политици. Той става известен и със своите внимателно композирани абстрактни изображения на натюрморт.

Типичен пример за това изкуство е композицията, която Арнолд Нюман използва и при която артистът се свързва визуално с неговото творчество. Един от най-ярките примери за това фотографско изображение с висока художествена стойност е  портретът на Мондриан /ляво/, който композиционно се свързва с един от най-известните дизайнерски творби на автора, представено на изображението в дясно.

„Мондриан вярва, че неговата абстракция може да служи като универсален изобразителен език, представящ динамичните, еволюционни сили, които управляват природата и човешкия опит. Всъщност той вярва, че абстракцията предоставя по-вярна картина на реалността от илюзионистичните изображения на обекти във видимия свят.“ /Piet Mondrian: A Life Paperback – September 27, 2022

През обектива на Арнолд Нюман можем ясно да проследим търсенето в композицията между снимката и изкуството на автора.

Анна-Лу Лейбовиц е американска портретна фотографка, известна най-вече със своите ангажиращи портрети, особено на знаменитости, които често включват обекти в интимна обстановка и пози. Тя разчупва шаблона на студийната фотография и представя живота на известните личности на времето в тяхната естествена, работна, творческа и интимна страна. Техниката ѝ включва използването на смели цветове и нетрадиционни пози, които често шокират, за да създадат дълготрайно впечатление. Идеята на нейната работа е личността да не „играе“ роля пред фотообектива -  „В действителност животът е толкова странен и интересен – защо да го променяме изкуствено. Нали знаете – няма нищо по-естествено от истината“ – споделя известната фотографка в едно свое интервю. Според мен именно тази естественост има смисъл във фотографията и разчупва клишето и рамката на студиото. То бива постигнато от авторите, но след това „нагласеното“ снимане, „влизането в роля“ отново заема огромна част визуалните решения във фотографията. 

Значението на фотографията в нейната истинност е основна част от художественото въздействие. Хората, интересуващи се от изкуство, имат особено голям интерес и към другата страна на кулисите – т.е. всичко, което се случва зад кадър. Театърът, киното, музиката са феномени, които възпитават естетически личността. Фотографията като изкуство работи много повече със зрителя, залите се пълнят, ако художествената реклама свърши добре своята „работа“.

Изкуството трябва да се покаже чрез фотографията в плаката, трейлъра, снимката. То трябва да се рекламира със всички художествени похвати – като най-важна е визуализацията, а в нея ключово място има фотографията. Тази роля на художествената фотография е неразривно свързана с интереса към творчеството на авторите, независимо в каква област на изкуството те работят. Връзката е взаимна – чрез художествената визуализация и рекламата се популяризира изкуството – и от своя страна фотографията развива своите изразни средства, въздейства повече.  Но винаги в основата на това въздействието трябва да стои истината, а не „играта“ пред фотообектива.

В заключение бих искала да споделя лична емоция, която е пример за значението на художествената фотография в обективизирането на случващото се днес, с участието ми на . На 6-ти декември в столицата ни имаше протест на културните дейци във връзка с бюджета за култура, който трябваше да бъде отразен в медиите. Видях композиции, които ме вдъхновиха и промениха възприятието ми за значението и ролята на художествената фотография. На следващия ден телефона не спря да звъни. Тези художествени снимки бяха използвани, за да фокусират вниманието на обществото към проблемите на българската култура и те въздействаха именно с истинността на лицата и на техните емоции. 

Артистите в България излязоха на улицата, за да бъдат видяни като хора, които творят бъдещето на страната, с които държавата се непрекъснато се гордее, но които изнемогват – не само в личен план, а и в това да създават високохудожествено и естетически ценно за бъдещето изкуство.

Статистиката в интернет показва хиляди споделяния на снимките от 06.12.2023г. Бюджетът за културните дейци за 2024-та година беше увеличен с 70 милиона. Това ми дава основание да смятам, че чрез добрата фотография, чрез истинската фотография, чрез журналистиката и медиите може да се направи промяна.

Снимките от протеста представиха творците не като отделни личности, а като хора единни в исканията си и загрижени за културното бъдеще на България. Това само по себе си е реклама, но не на творчеството на културните дейци, а на тяхното желание да заявят идеите си. Този пример доказва твърдението, че художествената фотография е реклама на изкуството, на идеите и е способна да променя политиките. И най-вече - това е изкуство, което запечатва мига завинаги. Има значение като исторически артефакт и показва реалността. 

От изкуствоведска гледна точка бих искала да отговоря и на въпроса „Как бяха направени тези кадри?“: Чрез мисленето в посока на ренесансовата композиция. Чрез изчакването на точната секунда. Чрез работата със сивото. Нива. Баланс. Текстура. Реалост. Тук няма фотошоп. Няма изкуствен интелект.  Има мисъл и действие. А това са медиите, които могат да повишат нивото ни, да постигнат целите ни. Да ни извисят. Завръщането към аналоговото. Но по дигитален път. Няма нужда да проявяваме снимки, но има нужда да мислим така, сякаш лентата ще свърши. Това е промяна в ума, в духа и в мисълта. Дигиталното ще свърши работата си. Нямаме нужда и от скъпа техника. Имаме нужда от будни очи, които гледат и виждат.

Защо е необходимо завръщането към корените на фотографията?

Скъпата техника не е всичко. Всичко е в окото ни. Ако окото, ръката и ума са обучени, те могат да създадат всичко необходимо като визуален материал и без нуждата от скъпа техника. Ако обаче използваме финансовия спектър като ниво на качество на продукта, често то не може да оправдае или да замаже очите на зрителя. А когато фотографа е добър, истината не може да бъде скрита.

Медията като средство за информация и манипулация на обществото в позитивен или негативен аспект може да обърка сетивата на зрителя, да създаде хаос. Това отново ме връща към „Публиката“ на Лорка. Сюрреализмът в тази почти неизвестна пиеса може да бъде препратка към днешното общество – слоеве и касти, които са се преплели един в друг без ясна йерархия и граница. Как се „промива“ съзнанието на хората чрез изображенията и как се създава свят на пластмасови манекени? Чрез постоянното влияние на мрежата, наводняването с изкуствени изображения кара личността да търси истината. Да знае, че това което вижда е артифициално. Истинската красота не трябва да остава на заден план. Ренесансът е връщане към ценностите и идеите на Античността. Аз се интересувам от връщането към класическата красота на монохромната фотография. Регресия към перцепцията на човека за органичност.

Настоящият доклад е публикуван в сборника с доклади към 11-та Научна конференция „Съвременни технологии в културно-историческото наследство“ 2023/2024г.