Във времена като тези

Дори не знам как да започна този текст. Корабът продължава да потъва, а ние свирим на цигулка. Точно сега е момента да се изправим. Всички заедно. В моменти на слабост, не само на човешка слабост, а на общочовешка слабост трябва да се държим здраво за това, в което вярваме. Не да го изоставяме. Моля ви повярвайте в това. Повярвайте в себе си. Защото общество, изградено от личности, от силни характери е това, което може да сътвори бъдещето. А ние сме в ямата на забвението. Пропадаме. С всеки изминал час. Нека завържем душите си една за друга, нека се хванем здраво за това, кето изглежда невидимо, а всъщност е неразрушимо. Мамка му. Няма да стане нали. Страх ли ви е? Ако един пусне другия всички ще пропаднем.

Явно ще си стоим тук.