За морето и човека

Знаете ли, особено е. Чувството на заслужена свобода.

Някак плахо и предпазливо пристъпваме към него. А нещата са простички. Скицирани на обикновен лист. Няма нужда от много линии. Хоризонта е достатъчен.

Не е ли това морето? Огледалото на света. Отражението на небето. Дали сме го достигнали? Ежедневието съумява да ни въвлече в кръговрата си, а ние винаги можем да избираме. Малко по-големите предизвикателства. Отразяваме се. Възнасяме се. Забравяме се. Безбрежно отражение на безкрая.

Заслужил ли си го? Ще избереш ли трудния път? Ще докажеш ли, че времето е ценно за самия теб? Без повече клишета, без повече спорове. Признай си. Признай си, че те е страх. Страх те е да се огледаш в безбрежното огледало и да останеш стъпил на земята. Признай си и ще се освободиш от собствения си страх. А освободиш ли се, всичко ще изчезне и ще останеш само ти. Звездни късчета свобода и морето.