Мъжете и жените в изкуството на XXI век - въведение

Има някои изпълнители, който ни превеждат през световете чрез музиката си. Карат ни да видим красотата, когато там я няма, когато е забравена и заровена. Флоренс е откровение. Ако госпелът на двадесетте години е бил начинът да се достигне до Бога и да се възхвали божественото, то значи музиката на Florence & the machine е госпел. Възхваляване на красотата в света на XXI век, пълен с хаос, контрол и посредственост.

Другото, което обхожда ежедневието ни е еманципацията. Да Флоренс е жена, силна, красива, изтъкана от съзнаване жена. Такива рядко се срещат. Малко мъже могат да са с такива жени и да са щастливи. Не заради недостатъци, а заради всичко онова, което е прекалено много за обикновения мъж. Не подценявам мъжете, казвайки това. Напротив, имам примерите в живота си на онези вече несъществуващи мъже. Онези силни рицари, който стоят до жените си, въпреки изкушенията, онези достойни мъже, който не се страхуват да са силни, защото както виждаме, това е проблема на века ни. Всичко е заменимо и показването на смелост и сила се смята за тема табу. По-модерно е да сме раними, слаби и обидени на заобикалящата ни среда.

Забравихме, че нищшианският свръхчовек е абсолютен. Той не е обхванат с думи, не е изграден от слабости и обиди. Да се борим. Много обичаме да се борим срещу нещо, каквото и да било. Попадаме в капана на това желание. Трябва да се борим за нещо, с тояги, с оръжия, с каквото ни падне. А борбата не е свързана с възставането срещу врагът. Нека не изопачаваме Властелина на пръстените. Истинската борба не е ли просто да имаме смелостта да кажем истината и да вземем правилният избор? Не да сме жертви, не да сме неразбрани. Истината е като водата - тя сама си проправя път и намира начин. Живота намира начин. Затова общи знаменатели като - жените се превърнаха в мъже, а мъжете в жени, всичко се обърка - нямат смисъл. Те са посредствени мисли на едно поколение, подбудено да разглези младите още в инфантна възраст. Нещата просто се променят. Има мъже, има и жени, има и нови същества, които дали приемаме или не, няма значение. Но онова което има значение е дали ние се адаптираме към живота, дали съзнаваме новите цели, архетипи и смисли на съществуването?