“Нищо, от никого не искам и от никого не се страхувам!
Каквото и да кажа , само слепите и глухите чуват викът на поетите!
Другите прекалено заети са със своето отражение.
Аз спокойно по пътя си вървя .
С очи различни гледам на света.”
- Mадлен Демирова, Кърваво писмо
Страхът. Жаждата. Вик за живот.
Не съм сигурна дали мога да кажа достатъчно по темата. Самоубийството и прекратяването на този ценен дар, наречен живот. Изкуството като спасител.
Неоспорим факт е че като човешки същества имаме нуждата да се изразяваме, да кажем това което мислим и чувстваме в този свят пълен с мнения. Представяте ли си какво щеше да стане ако Айнщайн не беше публикувал трудовете си? Ако Да Винчи не си бе водил записки и дневници. Дори няма да продължавам с примерите. Хиляди и хиляди.
Защото животът е дар. Не е ясно как точно съществува, кое води принципите му и защо ни е дадена волята да го прекратим. Но е това, което е. И то не може да бъде променено. Има само една посока - напред. Настоящото е константа и времето не съществува.
Смисъла на проекта “Амброзия" се корени в това да погледнем темата. Да се изправим очи в очи с това табу, а именно - коментирането й в днешни дни през призмата на изкуството. Толкова много очи с толкова много съдби. Не държа да съм екзистенциална, а искрена за страха, който ни обзема, когато се сблъскаме с нещо, което ни се струва неудобно или неприятно. Особено ако това е тема на разговор. Но нека опитаме. Нека погледнем в огледалото и помислим.
Проекта се осъществява с финансовата помощ на Национален Фонд Култура по програма “Социално ангажирани изкуства” 2023г.
Comments