От другата страна с Христо Мутафчиев

"Има неща, които са познати и такива, които не са, а между тях са вратите" - Уилиям Блейк.Вратите понякога се открехват тайно и тихо. И така трябва да бъде, за да не бъде нарушено спокойствието между световете. Ако ти се даде да отвориш вратата, отвори я. Протегни ръка през нея. Виж и светлината. Ако в теб грее слънцето и желанието, това, което ще видиш през процепа, също ще свети. Премини тихо и внимателно. Не знаеш какво точно има там, няма как и да знаеш. Това е търсенето.Процеса на заснемане на театралните репетиции е точно това. Търсенето. Всеки може да гледа спектакъла, но нещата, които остават неизказани, винаги стоят между редовете. Между вратите. Между седалките. Публиката ще влезе, ще гледа, ще се вдъхнови, може и да се разгневи. Но онази частичка неизказано ще остане в сърцата на всички. И никой никога не трябва да я забравя или изгубва. Това е частичката на сътворението, която те е докоснала, зрителю. Говоря директно на теб, да. Ти, който стоиш и четеш. Ти, който гледаш и виждаш. Красотата стои в ъгъла на твоето око, аз просто ти я показвам."

Изабела Манолова

Кадрите са заснети по време на репетиция на моноспектакъла на Христо Мутафчиев - "Плач на ангел" от Стефан Цанев. Там някъде, където се помещава живота.

Плач на ангел

Постановъчен екип:

Режисьор - Стоян Радев

Сценография и костюми - Елица Георгиева

Композитор - Веселин Митев

МОНОСПЕКТАКЪЛ НА ХРИСТО МУТАФЧИЕВВ “Плач на ангел” един малък човек отчаяно повдига големи въпроси. Отчаяно, защото не е могъл да им отговори, не е могъл да се справи с живота и даже казва, че не го е живял. Затова по своя воля се отказва от своята воля.Действието се развива в България и причините за несполуките са колкото лични, толкова и като цяло български. Малкият човек ги обсъжда като такива. И традиционно за нашия край не изглежда, че има как нещата да се оправят.Възможно е зрителите трудно да се идентифицират с героя, защото, както казахме, говорим за малък човек, а не останаха много малки хора - всички сме голяма работа. Най-вероятно бърза връзка може да се направи с упреците, които той понякога отправя. Да упрекваш е заразително.Но истинската ценност на този текст, поне според постановъчния екип на спектакъла, не се ражда от патоса на нерадостните констатации, споделяни от големите хора, а просветва в признатата безпомощност на малкия човек, живеещ не тук или там, а на Земята.Защото когато разбереш колко си малък под необятното звездно небе, тогава може да се открие по-голям смисъл, различен от привидностите, които те карат да влизаш в ненужни борби, без да подбираш средствата. Тогава могат да изчезнат опустошителните алчност и жестокост, над които плаче ангелът.За да бъдем честни с публиката, ние умишлено се отказваме от играта на превъплъщението и само разказваме за отчаяния малък човек, до когото трудно можем да достигнем. Нека този театрален ход се чете като жест на смирение.

Стоян Радев

Номинация Аскеер 2021 за водеща мъжка роля на ХРИСТО МУТАФЧИЕВ

Номинация Аскеер 2021 за режисура на СТОЯН РАДЕВ

Номинация за съвременна българска драматургия на СТЕФАН ЦАНЕВ

Драматург на постановката - Мирела Иванова

Асистент-режисьор - Боряна Митева