Повтарящи се орнаменти

Очи без лица..лица без очи. През последните години, от момента в който започнах да се занимавам с монохромна фотография открих едно пространство, което има собствено значение и честота. То и преди е съществувало, но аз не съм съществувала в него.Тъй като съм крайно емоционален човек, както всичко друго, работих и по тези дигитални колажи емоционално. В един момент всичко започна да се преплита, някак от дебрите на съзнанието ми.. Души, които искат да изкрещят, лица които нямат усти. Понякога всички сме такива.

Повтарящи се орнаменти.