Винаги след толкова емоционално събитие някак имам нужда да обгърна снимките в думи. Отражения.
Не сме ли всички ние отражения на себе си? Не изкарваме ли от другия това, което носим сами, отвътре? Ако квантите съществуват само щом бъдат наблюдавани, ние съществуваме ли отвъд това?
Пространството зад сцената е сакрално. Там се случва магията. Там се раждат идеите. Това е утробата на изкуството. Етера, който съюзява всички елементи.
Да бъдеш допуснат да наблюдаваш хората като хора, отвъд маските. Та това не можеш никъде да го видиш. В гръцкия театър е имало определен брой маски, които се повтарят в различните роли. Нищо не се е променило от тогава до сега. Но понякога, ако имаш късмет може да имаш възможност да видиш истината. Ако бъдеш допуснат. Ако уважаваш структурата на храма. Тогава, може би и само тогава, ще успееш да наместиш лицата в композиция.
ความคิดเห็น