Художествено - Визуалният език на общуване в съвремието. Комуникации и медии

Не общуваме ли вече само чрез визуален език? Думите изчерпаха ли собственото си значение? Човешко общуване чрез изкуство.

Ако погледнем на повечето ни средства за комуникация, в тяхната основа се съдържат всички видове изкуства. Съвременните технологии са създадени изцяло от колаборацията между типография, графичен дизайн, монтаж, видео и фотография. Социалните мрежи са базирани на това. Всичко, което крепи света на раменете си в последните 20 години - Гугъл, фейсбук, ютуб и всички техни производни се базира и основава на години знания, предадени ни в три бързи стъпки. Програмирани да направят ежедневието ни по-лесно, по-достижимо. И въпреки това ние сме по-откъснати от всякога от същината на съшия този свят. Вече, за да се обединим гледаме филми, телевизия, клипове, слушаме музика. Приемаме информация заедно, за да чувстваме сплотени. Това е промяната на двадесет и първият век. Промяна, която измени същината. Но не приемайте думите ми негативно. Същина пак има, но кода към нея е друг. Програмираните към предни кодове машини, рядко имат достъп или разбират новият код, освен ако не е възможно изтеглянето на драйвери. А за целта, системата трябва да бъде ъпдейтната към последната версия.

Разбрахте ме. “Матрицата” го каза в началото на века. А сега то просто се развива. Всичко около нас и ние самите. Съвременни хора с необходимост от минало. Лошото при нас, е че миналото много лесно бива подменяно. Не е нито достатъчно близо, нито достатъчно далеч и някак се движи по периферията на зрението ни. На ръба на клепача, под миглите, в ъгъла. Поглеждаш към него и него го няма. “Едното време” е изчезнало. Има само сега. А сега бързаш ли? На работа ли си? Или може би готвиш вечеря.

Нещо, някъде в нишката на генетичния код на времето се чупи и ти застиваш в едно положение. Преповтарящо се действие. И така до смъртта.

Постоянна турбулентност. Уморен съм. От какво? От работата на компютъра ли? Сегашната умора е много по-страшна от копането на полето. Информационното пренатоварване е свързано с електро облъчване, което повишава работата на мозъка - увеличаваш волтажа на машината, която се захранва с ток. Мозъка започва да работи повече и повече, но с темпото на приемане на информация той има две опции - да ъпдейтне операционната система на невроните си или да спре интернета. Със спирането на интернета клетките се съединяват и създават маса от мозъчно желе. Тъй като повечето хардуери не са пригодени към ъпдейтнатата версия на софтуера, а неминуемо двете са свързани, повечето обща маса става на желе. Така качествените машини остават плуващи в едно общо блато на невронна пихтия. Естествено, заради силните си магнитни полета в един момент работещите машини се откриват и създават сървър, но това определено е изпитание и за машината и за блатото.

Интересен увод за една още по-интересна теза. Къде е тази сравнителна митология на езика и визуалната ни култура, на общото ни възприемане, за която Джоузеф Кембъл говори? И какъв е целият смисъл, замисъл и структура на преповтарящото се действие?